...В мен живее един пакостлив тип, таласъм. Целият ми живот би искал да бъде пируети. Да балансирам извън ума и закона, да нарушавам графиците и да оплождам яйцата, да пренебрегвам последствията от действията си - сякаш тези, които ги измерват и преизмерват, някога намират смисъл в това? Дали те може би избягват случайността и мимолетността на съществуването? Да усещам моментите като ноти, да се подчинявам само на вътрешния си ритъм... В мен, онова малко дете, което постоянно създаваше проблеми, което показваше език на всички, чийто свят беше празен лист хартия, понякога рисуваше върху него, понякога драскаше, понякога го запалваше, настоява да скача наоколо...
Възхищавам се на тези, които тръгват за павилиона и завършват на другия край на света. Където и да са, това е домът им, хората-птици. Аз съм дърво. Може ли птица да стане дърво, дърво да стане птица? Като дърво, на какво можеш да се надяваш?

Да освежаваш тези, които почиват в твоята сянка. Да бъдеш предпочитан от крилатите, да строят гнездата си. Катериците и малките лисици да се наслаждават на плодовете ти. Най-вече, когато вятърът се надигне, листата ти да се раздуват като платната на кораб, въпреки че корените ти те държат на едно и също място. Да превръщаш въздуха в музика и музиката ти да достига места, където никога няма да бъдеш. "Дървото отново пее..." биха казали.