Ако горещото желание на човека е безсмъртието, тогава той трябва да се опита да го постигне, за да реши може би световните проблеми и да използва максимално своите възможности, за да изпълни съдбата си. Дали, ако не го постигне, ще бъде унищожен или ще загуби видната си позиция на планетата при ускореното развитие на технонауката, която изглежда се е автономизирала?

Нима за да защити първостепенността си спрямо изкуствения интелект, човекът има дълг да се усъвършенства физически, интелектуално и морално, като може би се развие в киберорганизъм?

Настоящето изследване е първото произведение на гръцки език за философията на човешкото усъвършенстване. То представлява многопластово въведение в това в контекста на трансхуманизма и техническия постхуманизъм - два сложни хетерогенни течения между философската антропология, философията на техниката и философията на ума.

Обсъждайки техните прилики и разлики, изследването показва как защитават радикалното усъвършенстване на човека, обединявайки различни проблеми от хетерогенни полета като медицината, социалните науки, физиката, когнитивната наука, невротехнологията, компютърната наука, молекулярната биология, нанотехнологията и изследването за изкуствения интелект.

Изследването проследява началата на трансхуманизма и техническия постхуманизъм, за да представи тяхното развитие, като подчертава както техните теоретични източници, така и икономическите и социални условия, които са допринесли за тяхното разпространение. Разяснява видовете и формите на радикалното човешко усъвършенстване, които те предлагат въз основа на тяхната научност, но главно по отношение на техните етични и политически последици, упражнявайки критика на аргументите на основните им представители.

Отхвърляйки трансхуманизма и техническия постхуманизъм като антихуманистични идеологии, книгата очертава философия на човешкото усъвършенстване през призмата на дигиталното.