Бързото развитие на биотехнологиите и генетиката позволява на хората да се намесват решително в своята природа. Такива "намеси" пораждат безпрекословни биологични, социални, правни, политически, религиозни и икономически въпроси, които търсят ясни отговори; отговорността за решенията е тежка и необходимо е междисциплинарно познание в областта на биоетиката.
Какви са "правата" при аборта? Как се отнася евтаназията към автономията? Знаем ли етичното измерение на самоубийството? Какъв вид връзка има лекарят с пациента си? Кога е позволено терапевтичното клониране и кога е позволено репродуктивното клониране? Експериментирането върху човешки ембриони е ли легитимно? При какви условия се изпълнява помагането на размножаването? Какви са резултатите от трансплантацията на човешки органи? Нужно ли е пренатално тестване? Как се отнася класическата мисъл към изкуството на медицината в съвременната клинична медицинска практика?
Науката за биоетиката е философско изследване на принципите и правилата, които трябва да управляват науките и технологиите на живота. Тя се развива само през последните 30 години, въпреки че корените й се намират в древногръцката медицина и философия. Въпреки че съвременният лекар има последната дума, казаното от древногръцкия медицински философ остава изключително актуално: "най-добрият лекар трябва също да е отличен философ".

Включените текстове:

Характерът на медицината и етичното познание
- Робърт Бартз, "Спомен за хипократците: познание, практика и етос в древногръцката медицина"
- Роналд Полански, "Медицината - изкуство, наука или практична мъдрост? Древни и съвременни размишления"
- Катрин Монтгомъри, "Грижа и неправилно описание на медицината: срещу встъпителната реч на медицинския факултет"
- Дейвид Томасма, "Аристотел, фронесис и постмодерна биоетика"
- Тод Чамбърс, "Изповедите на непокаялия софист"
- Джулия Е. Анас, "Философска терапия: