В "Тайният дневник на Хитлер" Харис Влавианос майсторски реконструира периода на затвора на Хитлер (1923-1924) след неуспешния "Бирен пуч", като едновременно с това скицира личността на човека, който ще остави кървавия си отпечатък върху 20-ти век. Написана в дневникова форма, съчетаваща фикция с историческа документация, книгата представя емоционално осакатен, интелектуално плитък и егоистичен човек, който се развива в неочакван претендент за власт, която настоява да завладее дори чрез писанията си, докато пише първия том на своя зловещ манифест "Моята борба" в затвора. Страстите, страховете, омразите, обсесиите и комплексите тъкат тъканта на мрачните идеологии на Хитлер, които няколко години по-късно ще се реализират в кланицата на фронта и крематориумите. Влавианос, с точността на историк и прозрението на писател, ни дава завладяваща книга, която ни помага да разберем как един демагог, освобождаващ реторика на омраза, успява да се издигне на власт и, пленявайки милиони хора, да ги води към бездната.