Василики Ралли завладя четящата публика със своя спонтанен и искрен стил на писане, започвайки с първата си книга "Незабравима родина. Мала Азия" (Акритас 1995). Там, чрез приключенията на собственото си семейство (Марагу), тя оживява славата и страданията на елинизма на Мосхонисия и Айвалик, които, след Малоазийската катастрофа, в голяма степен търсят убежище в Терми, Митилини. Там, през 1959 г., вече омъжена за Ангелос Ралли, тя изпълнява, с неговата неуморна подкрепа, обета на майка си (баща й е загубен по време на изкореняването им от Мосхонисия) да построи параклиса на Рождество на Богородица на парцел, предоставен им от държавата, в местността Карие. Точно на този хълм на Карие, където е имало древно поклонническо място на Дева Мария, разкопките на основите на обета разкриват руините на стария манастир, където са действали тримата светци и други мъченици от този разказ. И оттук започва чудната и парадоксална история на сънищата, където светците точно указват, първоначално на авторката, но и на други, прости хора, главно от Терми, реликвите и паметниците, които ще формират свещения повод за създаването на голямото поклонение на днешния Лесбос: Светият манастир на светците Рафаил, Николай и Ирина. Днес тази нейна книга допълва, обобщава и организира устната традиция на жителите на Терми относно свещения въпрос на Карие и обхваща събитията, датиращи от откриването на светите реликви (1959) до първия период на функциониране на техния Свети манастир (1975).