Любовта към родината, която нацистите прокламираха и в чието име обединиха големи сегменти от германския народ, не беше любов към истинската Германия, към Германия такава, каквато всъщност беше. Тяхната любов не се отнасяше до Германия като нация сред други равни нации. Това беше любов към Германия, каквато тя трябваше да бъде според техните чувства: Германия, по-голяма от другите европейски нации. Това беше любов към идеалната Германия. Нито Хитлер обичаше Германия такава, каквато тя наистина беше. Това, което той обичаше, беше визия за Германия и нейното величие. Нацистката война и цялата жестокост на тези години бяха отчаян ход на нация, която бързо потъваше до второстепенно или третостепенно положение. Германците виждаха тази война като последния си опит да докажат, че са достойни за своя идеален образ. Може да се твърди, че не беше необходимо да се изтребват милиони евреи, за да се научат германците да живеят с по-малко бляскав образ на себе си. Въпреки това, мощните социални формации рядко се съгласяват мирно с ограничаването на своята власт. Те отново и отново се обръщат към лидери, които им представят образ на върховно величие, които ги адресират в името на високи ценности и ги призовават да се противопоставят на заплахата и да се борят за колективно превъзходство и неговите идеали. Като диви животни, мощните нации стават много опасни, когато се чувстват притиснати, когато усещат, че балансът на силите се накланя срещу тях, че техните ценности са застрашени и тяхното превъзходство избледнява. Когато се наблюдават тези явления, хората обикновено прибягват до насилие. И тогава избухват войни.