Както всяко общо и политически насочено повествование, тези, които се отнасят до Декемврийските събития – "вторият кръг на комунистическото въстание" за десните, или "героичният декември" за левите – се характеризират с избирателното използване на миналото, "мълчанията" за трудните аспекти на битката или дори изкривяванията на събитията. Зад всички тези повествования стоят политическите отговорности на страните, участващи в битката.

В критичния период в края на Втората световна война Европа беше разтърсена от политическата конфронтация между силите, които формираха Съпротивата и претендираха за централна роля в следвоенните политически развития, и изгнаническите европейски правителства, които търсеха своето завръщане на власт. Гърция беше единствената европейска страна, където интензивността на тази конфронтация доведе до въоръжен конфликт между дотогава съюзническите сили на ЕАМ и британците, дори преди края на войната. През декември 1944 г., само месец и половина след триумфалното освобождение на столицата, избухна "Битката за Атина", най-ожесточената военна конфронтация, която някога се е състояла в столицата.

Седемдесет години по-късно много въпроси относно "Декемврийските събития" остават без отговор. Тяхната централна роля в политическите развития, довели до Гражданската война и разделителния социално-политически режим на следващите десетилетия, е формирала идеологически натоварени интерпретации. Както всяко общо и политически насочено повествование, "героичният декември" на левите и "вторият кръг на комунистическото въстание" на десните се характеризират с избирателното използване на миналото, потискането или изкривяването на събитията и прикриването на политическите отговорности.

Тази книга, първото научно изследване, фокусирано върху самите събития, базирано главно на непубликувани източници, се опитва да даде отговори на критичните въпроси: Какви бяха причините, довели до избухването на битките и в какъв политически и социален контекст се случиха те? Как се развиха конфликтите, ден след ден, превръщайки града в бойно поле (от големите военни операции в Гуди, Макригиани, казармите на Парапигмата в Колонаки и Амбелокипи до уличните битки в Омония, Екзархия и Метацургио, от смъртоносните битки на хълмовете Ардитос и Алеповоуни до бомбардировките на Кесариани и британското настъпление от Фалиро до центъра на Атина)? Накрая, чрез записване на действията на Националната гвардия, изследването се опитва да хвърли светлина върху трудните въпроси за екзекуциите, идентичността на жертвите и цивилните жертви от британските бомбардировки, които продължават да определят паметта за Декемврийските събития.