Особено когато го пиша с главни букви, наистина обичам името си. Представям си, че точно по средата има огледало, което удвоява ламбда. Също така ми харесва, че научих да пиша, дори и толкова късно: на двадесет и нещо години. Благодарение на учителя, но най-вече благодарение на моята решителност, която вероятно е най-характерното ми качество.
Аз съм дъщерята на крал Епиполай, както го наричаха в последните дни на неговото управление, принцеса Ели. И това е моята история и историята на моята земя, Моиролатрия. Или по-скоро, точките, където двете отделни истории се пресичат. Причината да пиша тази обща история сега, след тринадесет цели години, е, че може би е настъпил моментът пътищата им да се пресекат отново. Ако не сега, в близкото бъдеще. Бъдеще. Още една дума с огледало, което удвоява ламбда по средата. Езикът е родина.