Когато бях на шест години, баща ми ми каза, че ще знам, че съм успяла в живота си, когато престанат да ме наричат "дъщерята на Латсис" или "дъщерята на Куркулос" и ще бъда просто "Ериета". Това, което не ми каза, беше, че между тези две много тежки фамилии ще се боря много, за да намеря своята идентичност. Съзнателно използвам думата "намеря", защото Ериета винаги е съществувала, точно както автентичното аз на всеки човек съществува.

Тази книга описва пътуването на тридесетте години от живота ми, през които успях да се върна към автентичното си аз. През тези години преживях красиви моменти, но и трудни. […] Смях се, танцувах и пътувах много, но също така достигнах дъното, почувствах страх, плаках и изпаднах в отчаяние. В тези моменти ме държаха на крака моите любими хора, на които не се срамувах или колебаех да се опра, и мечтата ми да използвам късмета и силата, които ми бяха дадени, за да допринеса за по-добър свят за всички. Без тази цел щях да се изгубя в безсмислено съществуване, от което не бих могла да оцелея.

Днес най-накрая мога да кажа, че стоя на собствените си крака и много добре знам коя съм – АЗ СЪМ ЕРИЕТА.