Всеки човек преминава през живота, управлявайки, наред с други неща, непрекъснати многостепенни разочарования. Някои успяват да се справят с малките и големите загуби доста добре, докато други не могат да ги управляват. Скръбта е реакция на загуба, но отменената загуба води до неспособност за скърбене, тоест до това, което не позволява траур. Развиващият се и еволюиращ психически орган, вътрешната психическа реалност и връзката й с външната, техните взаимодействия по време на различните етапи на развитие на човека и връзката им със загубата и скръбта са основните теми, разработени в тома, и чрез тях се изследват въпроси като: Как едно ранно и незряло Его навигира от ранните години на живота, като включва вътрешните и външните преживявания, които се движат и участват в рамките на удоволствие – неудоволствие? Дали бебето, малкото дете, юношата скърбят и как се справят със загубата на обекта?