Прекарах чудесно този следобед! Слушах я как говори, смее се щастливо, описва ситуации от живота си, шеги, които е правила в миналото с приятелите си. Тя беше центърът на групата. Въпреки веселостта, която характеризираше разказа ѝ, забелязах и други неща в очите ѝ. Почувствах, че жената пред мен има още какво да каже отвъд шегите. Погледнах я и си помислих колко красива трябва да е била в младостта си и колко пълна с енергия и живот. Пожелах си да я бях срещнал по-рано. Решихме да се срещнем отново, този път у дома ми. Дължах и вечеря. И се срещнахме. Дойде Матоула, Панайотис Геродимос, Йоргос Войядзис и Диана. Прекрасна група. Матоула отново започна да описва по живописен начин истории и шеги от миналото. Слушах я и една луда идея ми се загнезди в главата. Може би защото ме гледаше интензивно, докато говореше, може би защото почувствах, че иска да ми каже нещо повече отвъд описаните шеги, си помислих, че всичко това трябва по някакъв начин да бъде записано. И какво по-добро от книга! Не помня кой от нас го предложи първи! Беше ли тя? Аз? Няма значение! Важно е, че се разбрахме по уникален начин! Наистина ли искаш? я попитах. Да, отговори тя, и не трябваше да казваме нищо повече.