Атина, 1966 г.
Площад на героите, улица Иви, улица Нимфон, места и улици като всички места и улици на Атина, малки, незначителни, тъжни, тиранични, но безкрайно нежни. Те имат много прах, много трудности, много жени, много деца, много шум и много тишина. В тези улици се раждат и умират желанията и мечтите на хората, идващи всяка вечер със сладкия бриз и изчезващи всяка зора със тъжната сирена на фабриката.
Надеждите на младия Лукас, носталгията на падналия "Граф", безнадеждната любов на средновъзрастния Агесилаос, преклоненият живот на работничката Аргирула, суровият Власис и измамената Фросо, разочарованието на Ана, която моли за две нежни думи, почтеният Спирос и чаровният Алекос, които я ухажват, но също и актрисата, доносникът, хулиганът, измамниците, проститутките, потните мъже в работилниците и жените, които се кълнат една на друга по стълбите преди да се прегърнат и целунат отново, разменяйки думи на извинение и любов.
Сладки животи и отровени животи, достойни и дребни, груби и нежни. Някои лесни, някои трудни, някои спокойни и някои бурни. Черно-бели животи, надраскани, износени, но и непоносимо носталгични животи.