<Мистично, вълнуващо, романтично и ужасяващо. Този роман е предшественик на жанра космически хорър истории, в който специализира големият почитател на Блекууд, Х. П. Лъвкрафт. "Той знаеше, че много странни хора пускат обяви във вестниците, както и много странни хора им пишат писма, а Спини—както го наричаха тези, които го обичаха—беше прилежен ученик и четеше рубрики, известни като 'Агония' и 'Търсят се'. В един момент, когато достигна възрастта от двадесет и осем години и беше безработен, нишките на следния инцидент се вплетоха в модела на живота му и 'доведоха до нещо', което може да предизвика любопитство и изненада. Обявата, която в крайна сметка беше примамката, гласеше: ТЪРСИ СЕ, от пенсиониран свещеник, помощник-секретар с кураж и въображение. Изисква се теноров глас и известни познания по иврит; свободен от задължения; добър. Кандидатстване за работата при Филип Скейл." Твърдението, че музиката споделя мистериозна връзка с човешката душа, не е ново. От хиляди години, откакто нашите далечни предци започнаха да създават приятни звуци с каквито и да било примитивни инструменти, които можеха да използват, музиката е важна част от ритуалите, церемониите и духовния живот. В "Човешкият акорд", известният майстор на свръхестественото Алджърнън Блекууд издига това твърдение—със завладяващи и провокиращи размисъл заключения. Литературен, омагьосващ и впечатляващ, "Човешкият акорд" е истински шедьовър. Както самият автор пише в един момент, "то напряга възможностите на вярата и ресурсите на въображението", и да, много от нещата, които Блекууд ни кара да приемем като възможни в този хорър роман, изглеждат на пръв поглед доста преувеличени. Но такава е описателната способност на автора и толкова ясни са неговите обяснения, че дори най-невероятните му изобретения стават напълно достоверни. Както пише Daily Telegraph по онова време: "Авторът имаше, може да се каже, удивителна идея и я изпълни с целия жар и талант, които притежава..."