В Нералия, град като сън, построен върху вода, хората ходеха на кокили. Къщите бяха поддържани от кокили, а улиците бяха реки... Леополд имаше най-високите кокили, направени от червена топола. Той ходеше близо до покривите, изгубен в мислите си, достигайки облаците и понякога разговаряйки със свраката. Само когато се чувстваше самотен, спускаше глава и поглеждаше към града в краката си. Хората имаха нужда от неговата помощ за Големия зимен фестивал...