Плановете на Равел за концерт за пиано проследяват времето си още от 1906 г., но едва в началото на 1929 г. композиторът сериозно започва да работи по него. По-късно той заявява, че го е написал "в духа на концертите на Моцарт и Сен-Санс", с музика, която е "весела и блестяща" и не "цели дълбочина или драматични ефекти". Външните движения се характеризират от ритмична интензивност и влияния от джаза, докато бавната част, с фините премествания на тоналните ритми, е изцяло посветена на мелодията. Наред с ръкописите и разпечатките е използван и запис, направен под наблюдението на Равел от дарителката на творбата, Маргерит Лонг, за това издание на Urtext от Henle. От успешната му премиера през януари 1932 г., концертът е станал част от репертоара на всички големи пианисти, включително Паскал Роже, френският музикален експерт, който е осигурил пръстовките за соловата роля.