Общата дейност на ядрата на процесора се нарича мултитаскинг. В многоядрени процесори доброто сътрудничество между ядрата е важно, тъй като позволява максимално използване на цялата система. Обикновено многоядрените процесори се използват често за виртуализация или изчисления, докато процесорите с по-малко ядра и най-високата възможна тактова честота се използват често за приложения с интензивно използване на ресурси с единична нишка.

Процесорните нишки се използват от технологиите Hyperthreading и Multi-threading, които създават два виртуални ядра от едно физическо ядро, като активират два контролера в ядрото, за да гарантират по-високи показатели. Повечето съвременни сървърни процесори имат съотношение 1:2, например 8 ядра, 16 нишки.

Честотата или тактовата честота на процесора показва колко бързо процесорът може да обработва инструкции, сортира единици и нули. Обикновено производителността се увеличава с увеличаването на честотата на процесора, но това не винаги е така. Многоядрените процесори обикновено имат по-ниска тактова честота, но все пак се представят по-добре в оптимизирани програми. Затова това е само един аспект при избора на правилния процесор за конкретно приложение.

Кеш паметта съществува на три нива, L1, L2 и L3, и е хардуерен кеш, използван от процесора за съхранение на данни, което прави последващия достъп до данни по-бърз. Процесорите с повече ядра често имат по-голяма кеш памет. Процесорите AMD EPYC се отличават в тази област, като предлагат до 256 MB L3 кеш памет.

Тази цена представлява максималната топлинна мощност, която охлаждането на сървъра трябва да може да разсее. За процесорите загубената топлина е почти равна на консумираната енергия.