Песните в тази книга са извадка от градските народни песни на Гърция през първата половина на 20-ти век. Те са творческото изразяване на градска субкултура, чиито членове гърците обикновено наричат ребети. Тези ребети са хора, живеещи на ръба и често в подземния свят на установеното общество, дезориентирани и борещи се да се задържат в развиващите се индустриални пристанища, презирани и преследвани от останалата част от обществото. И именно за трудностите и страданията на тези хора, техните безплодни мечти, настоящите им любови и изгубените им любови са тези песни, и под всичко това, тяхната жизнерадостна, твърда воля за оцеляване.

Привлекателността на тези песни, често сравнявани с американския блус, е, че конфликтите, които те изразяват, не са изключително гръцки конфликти, те са на всички; и те все още не са разрешени - в градска Гърция, както и в градска Навсякъде.