От 1994 г. насам `Сена` не е човек, а загуба, носталгия и болезнено отсъствие, въплътени с неговите характеристики: меланхоличният поглед, жълтият шлем, износените ръкавици, бразилското знаме, развявано от кокпита, викът на финалната линия, трофеят, вдигнат с голямо усилие на победния подиум. Айртон Сена е ангелът на носталгията, бразилската `саудаде`. Сена: Духът на скоростта се опитва да анализира героя и феномена, като едновременно с това разчленява непоносимата носталгия, немислимото отсъствие на един изключителен човек, най-голямата звезда, която Формула 1 някога е създала, личност, много по-значима от самия спорт. `...имитирайки Сена и прилагайки неговите принципи в собствената си работа, осъзнах, че чрез този метод на емпатия разбрах Сена по-добре чрез себе си, точно както разбрах себе си по-добре чрез Сена. Изглежда, че отношения с такава интензивност се формират много малко пъти или може би само веднъж в живота на един писател, така че вероятно трябва да съм благодарен, че имах привилегията да го изживея...` [Откъс от текста на задната корица на изданието]