"Знанието за ума, както и това за живота, постоянно се променя. Много вероятно е, когато стигнем до края, да осъзнаем, че все още не сме разбрали началото. За да продължим нашето пътуване, трябва смирено да приемем този парадокс."
"Това се случва с маските. Енергията, която изразходваме, за да скрием истината, не може да бъде използвана, за да живеем живота си - камо ли да живеем щастливо. Това износване причинява хроничното раздразнение на неудовлетвореността и винаги води до токсично и самоунищожително поведение, което често приема формата на болест (физическа или психическа), която може да се прояви с насилствен изблик, неразбираем за всички.
След всичко това, не е трудно да се разбере, че духовният път - пътуване, предназначено да ни доведе до ядрото на нашето съществуване - може да функционира като лекарство или дори като средство за защита от такива процеси. Много е трудно - почти невъзможно - да останем здрави, когато живеем "неискрено", и ако това е вярно за духовното ниво, то е още по-вярно за умственото ниво. Нашата душа се отваря, приема ни и намира изцеление, когато оставя настрана изкуствените пози и фалшивите роли."

Това е петата и последна "ПЪТНА КАРТА" на аржентинския психиатър, същността на най-зрелия и уреден период от живота му. Пътят на духовността бележи края на едно пътуване, което, в своя връх, се обръща към търсенето на нематериалното и трансценденталното, в усилието на човека да се освободи от идеологии и предразсъдъци.