„Аз съм Джони“, казах й, хапейки устните си, за да не се усмихна. „Коя си ти?“ „Шанън“, прошепна тя. Клепачите й станаха малко тежки, но бързо се отвориха отново, когато я побутнах по бузите. „Като реката“, добави тя с малка въздишка. Засмях се на отговора й. „Е, Шанън като реката“, казах леко, отчаяно опитвайки се да я държа будна, да я накарам да говори. „Родителите ти идват. Вероятно ще те заведат в болницата, за да те прегледат.“ „Джони“, изстена тя и се намръщи. „Джони. Джони. Джони. Това не е добре…“ „Какво?“ подканих я да продължи. „Какво не е добре?“ „Баща ми“, прошепна тя. Намръщих се. „Баща ти?“ „Можеш ли да ме спасиш?“ Намръщих се. „Искаш ли да те спася?“