С историята на китайската философия се завършва усилието на автора Димитрис К. Велисаропулос, насочено към предоставяне на гръцките читатели систематичен поглед върху генезиса и еволюцията на източната мисъл от древността до днес. Преди шест години беше публикувана История на индийската философия, която срещна голям интерес от страна на читателската публика и вече е във второто си издание. Индия и Китай се считат за люлката на далекоизточната мисъл, както Гърция е люлката на римската, а впоследствие и на европейската цивилизация. Философските течения, създадени в други азиатски страни, имат своите основи или в индийската, или в китайската философия, с няколко много по-малко значителни изключения. Авторът Д.К. Велисаропулос има за цел да запълни значителната празнина в гръцката библиография относно източната мисъл. Той вярва, че това ново запознанство ще разшири хоризонтите на гръцкия и негръцкоговорящия читател, който сега ще може конкретно и сравнително да установи истинското значение на приноса на древногръцката философия за освобождението на човешкия дух. Първият том на История на китайската философия разглежда генезиса на китайската мисъл през 11-ти век пр.н.е. и еволюционния й ход до 2-ри век пр.н.е. Много дълъг период, през който са създадени всички основни философски идеи и окончателно е установен специфичният, може би екзотичен за европейците, начин на изразяване на философската истина в Китай. Разделението на труда на възможно най-малки секции в рамките на големите и усилието за опростяване на езика - трудна задача, когато става въпрос за философски концепции - бяха избрани, за да улеснят изучаването на труда. [...] От втория том на История на китайската философия ще стане ясно колебанието, с което дори ентусиазираните китайски реформатори от 19-ти век бяха принудени да признаят полезността на европейските философски и политически идеи за напредъка на Китай. Ще се покаже и колко трудно им беше да популяризират тези идеи, защото това изискваше поне частично изоставяне на убеждението, че китайската култура е единствената в света; този факт принуди мислителите да изкривят посланията на конфуцианската философия. Те трябваше да докажат, че демокрацията и конституционното управление, към които се стремят реформаторите, могат да се основават на местни идеи, без да е необходимо да се прибягва до европейски такива. Читателят ще види също, че комунизмът, който първоначално се бореше срещу конфуцианството и по-късно беше напълно осъден от Културната революция, сега се връща към по-разумно отношение към въпроса. Той отхвърля само това, което е явно анахронично и вредно за напредъка, но приема, поне частично, какви ценни приноси е имал да предложи. По същество, изследването се простира до 1911 г., годината на революцията на Сун Ятсен. Отвъд това, то се ограничава до историята на проникването на марксистките идеи и колебанията в позиционирането на Нов Китай между 1949 и 1981 г. спрямо традиционната култура. (От представянето на задната корица на книгата)