"Когато порасна, искам първо да стана медицинска сестра, а след това 'persona non dada.' Родени сме като дадаисти и ще умрем като дадаисти. Детегледачката от детската ми фантазия беше пухкава и закръглена, тя ми правеше любимия ми кейк с ягоди и кръв и ми пееше есенната соната, когато отпусках малката си глава на нейните възглавничести гърди. Тя ме научи на простия метод на трите йерархии, носени от трите вещици с даровете: време, изкуство и смърт. Тя ме научи на преходното свойство на любовта, която не задържаш за себе си, а я споделяш и се наслаждаваш на самотата си."

Джими Панусис, в печатната версия на дълго радио дневник (октомври 2009 - март 2012), отблизо следи трансформацията на Гърция в колония, благодарение на неуморните усилия на потомците на известното политическо семейство, изобразено на корицата, които ни забавляваха безкрайни часове.