️3.5/5️
Втората книга от поредицата и новелата "Shatter Me" ми правеха компания през последните няколко дни и признавам, че я завърших доста бързо! Трябва да кажа, че докато бях развълнувана и нетърпеливо чаках поредицата да бъде преведена, първата книга не ме спечели на 100%, тъй като я намерих доста бавна и в дневникова форма. Общо взето, досега съм забелязала, че това е поредица, която се изгражда доста бавно с много детайли относно света и персонажите на главните герои. Лично за мен, това не е нещо, което предпочитам, но не ме притеснява. Във втората книга от поредицата Джулиет постепенно намира себе си и открива силите си в Омега точка, докато култивира отношения и приятелства и се развива като персонаж. Лично аз все още я намирам за дразнеща и определено не харесвам Адам, но обожавах изграждането на света и дистопията на книгата! Харесвах и сцените с Уорнър толкова много, че го търсех на всяка страница! Определено представлява по-добра книга от първата, много по-пълна с персонажи, сцени на напрежение и дистопия, докато отношенията изглеждат по-силни и се развиват.