„Нито един военен лидер никога не е станал велик без да притежава дързост“

„Основни принципи на войната“ на Карл фон Клаузевиц, които се превеждат за първи път на български, очертават решителен етап от интелектуалното развитие на този водещ теоретик на войната и могат да се разглеждат като предвестник на по-късните му произведения. Трудът е написан през 1812 година в есеистична форма и е оставен в наследство на неговия 16-годишен ученик, тогава наследник на пруския трон и бъдещ монарх Фридрих Вилхелм IV. Повече от два века след написването му, той се нарежда сред най-важните класически ръководства за военни операции.

Съчетава теорията с практиката, като предоставя множество исторически примери, основно от Наполеоновите войни.

Анализира се възприемането на войната като сложен механизъм, който, веднъж задействан, предизвиква необозрим триещ ефект. Придава се нужното значение на светкавичната война, на решаващия удар срещу противника и на завладяването на общественото мнение. Подчертава се значимостта на моралните и психологически фактори, особено на смелостта, дързостта и саможертвата. Стойността на съветите и афоризмите, които съдържа по отношение на тактиката и стратегията както в защита, така и в атака, остава непроменена във времето.