Ако театърът е мястото, където вечната парадигма на митовете се визуализира, а музиката е начинът, по който човешкото се слива с неизразимата универсална хармония, тогава операта може би е най-великото съчетание на тези две в уникално изкуство, което цели да свърже крайното с възвишеното и истинското. Поне такава беше представата на великия германски композитор Рихард Вагнер, който композира своите произведения с цел да въведе обичащата изкуството публика в безвременното и архетипното. Музикалната драма на Парсифал, може би най-великата опера, написана след известния Пръстен на нибелунгите, вдъхновена от средновековната артурианска литература и собствените философски търсения на Вагнер, изобразява пътешествието на героя за спасението на душата му, чрез мистериите на Граала, който носи силата да възстанови връзката между човека и божественото. Либретото на епичната опера е преведено и предговорено от Фотис Папатанасиу. Изданието е придружено от редки гравюри и фотографии от епохата.