Бяха нужни памет и много любов, за да напиша историята на живота си. В един роман можеш да кажеш всичко, което си представяш, да движиш героите си както искаш, да ги караш да казват това, което мислиш. Но когато хората са реални, не можеш да направиш дори най-малката грешка, тъй като никой от тях вече не може да те потвърди или опровергае. За щастие, имам сестра си, а нейната памет е безпогрешна и животът й се преплита с моя. Щом прочете това, което написах, тя ми каза: "Така живяхме, такива бяха тези, които познавахме и обичахме." "Сега," й казвам, "сега, когато си спомняш нашата история отново, би ли искала да живееш друг живот?" "Никак," отговори тя спонтанно. "Никак," добавих и аз.