С неразгадаемо въртене, което би последвало нощно слънчоглед, изкуството на З. З. - радостно потвърдено в тази нейна трета книга, която е и първият й роман - доказва, че човек може да пише, сякаш се опитва да разчупи магиите на света или сякаш изгонва техните решения. Всеобхватната тема на тези истории: как човек усеща меда върху брадвата, е също и отговорът на завладяващата слабост на разказвачката: неспособна да издържи на леността на тишината, тя лекува своята тишина с литература. Читателят има рядкото щастие да влезе в хералдически свят, където хората съществуват като разтворени образи, които участват в наративната тъкан по загадъчен начин, както музикална фраза неочаквано прониква в картина. [Откъс от текста на задната корица на изданието]