„Голямата вълна край Канагава“ от Кацушика Хокусай (1760-1849) е едно от най-иконичните произведения на изкуството в човешката история. Лодките се изправят пред яростта на морето, докато планината Фуджи наблюдава от дълбочината на хоризонта. Какво ще се случи секунди след като вълната се разбие? Ще претърпят ли корабокрушение? Ще успеят ли да променят курса си умело, преодолявайки вълната? Единственият шанс да оцелеят е да не стоят неподвижни и да гребат, надявайки се, че ще успеят да се задържат над голямата вълна, докато я оставят зад себе си. 

„Голямата вълна край Канагава“ представлява японския дух на „ганбатте“: моряците не се отказват, те гребат с всичките си сили, за да продължат пътуването си, за да живеят. Морските вълни са чудесна метафора за живота.

• Защото вълните могат да приличат на живота.
• В морето не можем да спрем вълните, а в живота не можем да спрем събитията, които времето носи, докато минава.
• Ако останем неподвижни в морето, вълните ще ни погълнат.
• Ако останем неподвижни в живота, апатията ще ни погълне.
• Ако не можеш да спреш вълната, стани вълната.
• Ганбатте!
• Прави каквото можеш, колкото можеш по-добре.

Петдесетте глави на книгата са стъпките за усвояване на японското изкуство на постоянството и адаптивността, което също е изкуството да преодоляваш всяка трудност в живота.

В нашите трудни и променливи времена все повече усещаме, че трябва да изградим живота си от нулата. Това е, което японците винаги са правили след ужасни войни и невероятни природни бедствия.

Тайната на този народ да се възражда постоянно от пепелта си, като Феникс, се крие във философията на „ганбатте“, японски термин, който може да се преведе като „прави най-доброто, никога не се отказвай, продължавай да опитваш“.

Където ние пожелаваме „късмет!“, японците казват „ганбатте!“, за да насърчат някого да даде най-доброто от себе си. Това е голямата разлика в отношението. Късметът зависи от външни фактори, поставяйки съдбата извън и извън човека. Ганбатте призовава вътрешните сили и способности на човека, означавайки, че каквото и да се случи, зависи от индивидуалните усилия.