„Възможно ли е смисълът на нашия живот на земята да не е в непрекъснатия напредък към някаква неопределена цел – проектирането и производството на все по-мощни технологии, развитието на все по-сложни и неясни форми на култура? Възможно ли е всички тези неща да се появяват и отстъпват естествено, като приливи, докато смисълът на живота остава същият: да живеем и съжителстваме с други хора?“ 

Алис е млада писателка, израснала в Дъблин. Тя живее в Ню Йорк няколко години и след това, като част от възстановяването си от нервен срив, решава да се премести в красива къща в ирландската провинция, място, от което повечето хора се стремят да избягат. Там тя среща своя връстник Феликс, който е отегчен от работата си в склад, и скоро му предлага да я придружи до Рим, където ще пътува, за да промотира италианския превод на своята книга. Междувременно в Дъблин най-добрата й приятелка Айлийн работи в литературно списание, печели малко пари, опитва се да преодолее раздялата си и флиртува с приятеля си от детството Саймън. 

Алис, Феликс, Айлийн и Саймън са всички около тридесет – но усещат, че животът бавно ги подминава. Те се влюбват, развенчават един житейски мит след друг, събират се и отново се разделят. Те се чудят за любовта, секса, приятелството, определението и смисъла на успеха и как човек може да се надява на най-доброто в често отчаян и безнадежден свят. Може би те са в последната светла стая на света преди тъмнината да падне завинаги? Може би са свидетели на някаква голяма промяна? Ще намерят ли начин да повярват, че наистина съществува красив свят?