Връзката между хората и животните е известна още от древността. Животните винаги са били спътници, приятели, съпътстващи пътници, но често и жертви на човешка жестокост. Тази връзка е ярко изобразена в литературните текстове на всяка епоха. В същото време, литературното производство влияе върху законодателния процес, което води до формирането на правна рамка за защита на животните, с крайна цел, в съвременността, тяхното благосъстояние. Това есе изследва взаимодействието между правната наука и литературата по чувствителния въпрос за благосъстоянието на нехуманните животни. Фокусът е хронологично върху периода 1821-2021 и отразява социално-икономическите условия на страната.