Сред мрака на поредицата от кризи изведнъж почувствах силна нужда да поема глътка свеж въздух, да се почувствам оптимистично. Така че реших, че е време да върна моя идол, Дидо Сотириу, обратно към живота. Несправедливо е по-старите поколения постепенно да я забравят, а по-младите напълно да я игнорират. Нямаше друга като тази жена-воин на доброто, която премина през целия 20-ти век, оказа се в центъра на всяка гръцка трагедия (от Малоазийската катастрофа до хунтата) и успя да премине през всички руини с вечната си усмивка, червения си барет, огърлицата и парфюма си. Веднага започнах своето изследване (което в крайна сметка вдъхнови книгата "Двойки, които написаха историята на Гърция") и за щастие, защото междувременно Алкис Зей и Никос Белояннис, единствените оцелели хора, които я познаваха изцяло, починаха.

Надявам се, че написах напълно хибридна биография с характерното заглавие "Сънувах Дидо". Защото наистина я сънувах живо, неуморно и усмихнато, както винаги беше, разказвайки ми подробно за своя невероятно невероятен живот!

Л. Д.