"- Намираш ли ме красива?
Хлои се отразяваше във водата на сребърен резервоар, където златните рибки плуваха незасегнати. На рамото й, сивата мишка с черни мустаци триеше носа си с малките си крачета и наблюдаваше променящите се отражения.
Хлои беше облечена с чорапи, прозрачни като дим от благовония, в цвета на нейната светла кожа, и с високи бели кожени токчета. Иначе, тя беше гола, с изключение на гривна от синьо злато, която правеше нейната деликатна китка още по-крехка.
- Мислиш ли, че трябва да се облека?"

Читателю, добре дошъл в света на Борис Виан: свят на мечти, виждан през "магическото прозорче" на автора, изкуствен и въображаем свят, цветен, пенлив, вкусен и мелодичен.

"Пяна от дрезгавината" е роман на една епоха, на една страна, на един език и в същото време безвременен, географски неограничен роман, роман по екселанс на езика, в традицията на Рабле, Луис Карол, Алфред Жари и Раймон Кено, в духа на Колежа на Патафизиката. Това е също така роман за музика, джаз, "много свингов" роман, според любимото израз на автора.

Наскоро "Пяна от дрезгавината" беше адаптиран за големия екран от Мишел Гондри, с участието на Одри Тоту и Ромен Дюри, Гад Елмалех и Омар Си.