Между 15-ти и 13-ти век пр.н.е. Хетското царство е едно от най-значимите в Близкия изток, тъй като контролира голяма част от Мала Азия и северна Сирия. То поддържа близки дипломатически контакти с всички мощни царства от онова време и в неговата столица са открити десетки хиляди таблички, които ни предлагат богатство от информация. Няколко таблички се отнасят до царството Аххиява, значимо микенско царство в Егейско море. Сега се счита за сигурно, че този термин е етимологично свързан с етнонима "ахейци". Хетските текстове представят царството Аххиява като мощно и екстровертно. То често е било замесено в делата на западна Мала Азия през 14-ти-13-ти век пр.н.е. и е поддържало крепост в Милаванда (=Милет). През 13-ти век хетските владетели признават ахейския цар за свой равен. Има и препратка към конфликт, свързан с Вилуса (=Илиум/Троя). Особен интерес представляват подвизите на Пиямараду, васал на ахейския владетел, който създава много проблеми за хетите и са описани подробно.     Във въвеждащата глава накратко е представена историята на Хетското царство през първата половина на 2-ро хилядолетие. Има и кратък преглед на историята на хетския език и писменост. В следващите четири глави текстовете са представени по хронологичен период с обширно описание на историческия контекст на времето. Заслужава да се отбележи, че тези специфични хетски текстове са представени за първи път на гръцки.