Малко преди войната от 1940 г., някъде в Маруси, Елефтерия, десетгодишно момиче, живее с родителите си. По-малките ѝ братя и сестри близнаци я наричат Летро, а когато са ядосани на нея, я наричат плазмодията на Лаверан. Тя ненавижда домакинската работа и "женските" задължения, докато е луда по всичко, което баща ѝ не одобрява: Чете книги ненаситно, с нетърпение очаква да види театър, наднича вестника и мечтае някой ден да прилича на Антигона на Софокъл. На горния етаж на тяхната къща, г-н Марсел, французин, който постоянно живее в Гърция, има под своя закрила племенника си Беноа, който става неразделен приятел на децата. Играчките им са малко - топчета, пумпали, въжета за скачане, йо-йо и чифт ролкови кънки с колела - но въображението им е неизчерпаемо. Заедно измислят хиляда и една истории, които омагьосват дори самите тях. И колко повече биха могли да измислят, ако не бяха възпрепятствани от възрастните... Възрастните и децата. Два свята толкова различни, че колкото и години да минат, техните закони и език никога няма да бъдат общи. Всеки носи своята истина. Затова, в крайна сметка, зад един лилав чадър могат да се скрият много неща!