Ерато живее покорен живот, живот, който ѝ показа суровото си лице от много ранна възраст. "Студена съпруга и безразлична майка" биха я описали повечето, но истината е далеч от това. Тя изпитва огромна благодарност към съпруга си, Александрос, тъй като той беше този, който я спаси от насилствената и потискаща леля, с която живееше, откакто загуби родителите си. Въпреки това, тя не може да изпита любов - нито към него, нито към дъщеря им, дори и към себе си. Вътре в нея обаче тлее огън, който ще се разпали веднага щом срещне Павлос. Този мъж, който скоро ще се ожени за сестрата на Александрос, ще събуди безпрецедентни чувства в нея и неугасимото желание да вземе живота си в собствените си ръце за първи път - с риск да разпространи непоносима болка около себе си. Какво ще избере в крайна сметка Ерато? Ще се предаде ли на магията на любовта и привързаността, или ще продължи да живее живот, изпълнен със страх и лишен от всякакви емоции и удоволствия?