Какво е свободен човек? Това е същностният въпрос, който лежи в основата на политическата теория на Жан-Жак Русо. В политическата философия на Русо, връзката между закона и свободата, тоест връзката между принудата и свободата, е условието за разбиране на свободата като автономия, както и за определяне на значението на свободния човек. Оттук произлиза така нареченият "Русоистки парадокс", тоест какво е принуда в свободата. Какво означава, че някой е свободен, защото е принуден да бъде свободен? Как е възможно принудата и свободата да съществуват едновременно? Суверенитетът на закона също е суверенитет. Парадоксът на връзката между закона и свободата вече е вписан във връзката между свободата и суверенитета. Как тогава можем да разберем позицията на Русо, че само там, където има закон, има свобода? Тези проблеми, формулирани като въпроси, подчертават проблематиката, която, като подземна река, тече от Платон и Аристотел—а именно от Платоновата "Държава", "Закони" и "Политик", но също така, разбира се, и "Политика" на Аристотел, които съставляват свидетелството за раждането на демократичната републиканска политическа теория и се появяват—чрез Русо и Кант, в днешната теоретична проблематика и обществен дебат. Връзката между закона и свободата, тоест принудата и свободата—Русоисткият политически парадокс—е водещият проблем в изследователската, критическата и интерпретативната работа на тази книга, в която авторът също така разглежда начина, по който се конституира политическата теория на Русо, особено в "Социалния договор", като теория на свободата като автономия. Ст. Д. *** Стефанос Димитриу е роден през 1968 г. в Атина. Той е доцент по Политическа философия в Катедрата по Политически науки и история в Университета Пантейон. Завършил е Факултета по философия на Университета в Янина и е продължил следдипломното си обучение като стипендиант на ИКИ в Париж. През 1998 г. получава докторска степен по философия в Париж VIII, завършвайки дисертацията си по политическа философия под ръководството на професор Жак Пулен. От 2000 до 2004 г. преподава в Катедрата по философия на Университета в Патра, а от март 2004 г. до зимния семестър на 2018 г. преподава политическа философия в Катедрата по философия на Факултета по философия на Университета в Янина като асистент (2003) и като доцент (2009). През септември 2017 г. е избран за доцент в Катедрата по Политически науки и история в Университета Пантейон. Изследователската и преподавателската му работа обхваща древногръцката, модерната и съвременната политическа философия, както и теорията на демокрацията. Бил е член на редакционния съвет на списание "О Политис". Член е на редакционния съвет на списание "Аксилогика" и Управителния съвет на Фондация "Саки Карагиорга". От 2000 г. е редовен сътрудник-колумнист и литературен критик за вестник "И Авги". Други негови произведения: • Le conflit de la modernité: Formes et limites de la critique postmoderne de la raison, Septentrion Presses Universitaires, 2001. • Θεμελίωση και ανασκευή: Επιχείρημα, νοηματική ταυτότητα και φιλοσοφική αξιολογία, Βιβλιοπωλείον της «Εστίας», 2003. • Ηθική και πολιτική: Δικαιολόγηση των πεποιθήσεων και πολιτική φιλοσοφία, Πόλις, 2008. • Свобода и суверенитет: Политическа свобода и суверенитет в третата книга на "Политика" на Аристотел, Polis, 2016. • Политиката в Платоновия "Държавник", MIET, 2016. на корицата: Никола-Анри Жора де Бертри Алегория на демокрацията с портрет на Жан-Жак Русо (1794)