Янис Калпузос, водещ писател на своето поколение, майсторски улавя душата на понтийския елинизъм. В очакване на депортацията на арменците от Трабзон през юни 1915 г., момиче, което сякаш е нарисувано от самия Бог, намира убежище в дома на непознат. В Орду, друго момиче от богато гръцко семейство се подготвя за сватбата си и се бори да си представи бъдещето с мъж, когото едва познава. Харизматичният, благочестив и пазител на морала на времето, Галинос Филонидис, е разкъсан между две жени; той е изпитан срещу своите идеи; изправя се пред жестокост и омраза; е смазан и си поставя за цел в живота да отмъсти на този, който му е причинил голяма болка. На фона на разказа, Понт е скициран до размяната на населението; хомогенизацията на расите с религията като свързващо звено и алиби; страхът, нетърпимостта и национализмът, посети от младотурците и по-късно от кемалистите; ежедневието в ранните години на Съветския съюз; преследването на гърците при Сталин; трудовите лагери в Сибир и степите на Казахстан с непоносимата жега през лятото и суровия студ през зимата; желанията, страстите и страданията на понтийците. И всичко това, чрез многостранното пътуване, което животът пише и пътуването, написано за живота, изглежда като пламъци и движения на понтийския танц Сера, танцът на огъня.