По повод 200-годишнината от Революцията от 1821 г., официалният разказ се стреми да възроди стереотипи, които историческите изследвания са деконструирали. 21-те истории в книгата имат за цел да допринесат за тази деконструкция. Водени от думите на Д. Соломос, че "нацията трябва да се научи да смята за национално всичко, което е истина", а не това, което удобно служи на управляващата класа.

В тези кратки разкази, главни герои на Революцията, които са пренебрегнати от официалната история, като Владимереску, Василиу, Карацас, Икономов, Логотетис, заемат централно място. Велики, но и противоречиви фигури на Борбата, като Маврокордато и Караискакис, наред с други, са представени чрез реални събития и техните противоречия без агиографии или демонизации.

Скрити истини за Революцията, които са били заглушени или изкривени, се опитват да бъдат извлечени от забравата и изкривяването. Изчезването на Филики Етерия, печално известните заеми и общо взето политиката на Великите сили към Борбата. Позицията на знатните към бежанците след клането в Псара, но и в обсадения Месолонги, "историческият проблем", който носи името Каподистрияс. Истории като тези на Пацфико и Папулакос, които хронологично следват Революцията, но са свързани с нея с хиляди нишки.

200 години по-късно, един призрак продължава да броди...