Книгата на Краус е триумф на физиката срещу метафизичното. Това е славата на знанието и логиката. Това е падението на обскурантизма и мита. Това е произведение, което е дълбоко, но същевременно просто. С ярък стил, тя обяснява, изненадва и ни оставя с ясното усещане за фина екзистенциална удовлетвореност. Това е пионерска 'инжекция' на възраждане в древен философски и теологичен дебат. 'Вселената от нищо' провокира, като въвежда нови елементи в спора за съществуването на Бог и всеки елемент на сътворението. 'Забравете Исус...', заявява Краус, '... звездите умряха, за да можете да се родите.' ... Дори последният коз в ръкава на теолозите - въпросът 'защо нищо, а не нещо?' - се свива пред очите ни, докато четем тези страници. Ако 'За произхода на видовете' беше най-смъртоносният удар, който биологията нанесе на свръхестественото, можем да разглеждаме 'Вселената от нищо' като негов еквивалент в космологията. Заглавието означава точно това, което казва. А това, което казва, е шокиращо. (Ричард Докинс) Легендарен разказ за съвременната космология. Както е обилно демонстрирано, всичко във Вселената има връзка с нищото - и нищото има връзка с Бога. Бог не е необходим - или, в най-добрия случай, е излишен. [Откъс от текста на задната корица на изданието]