[...] В първата от деветте части, които съставляват `Отвъд доброто и злото`, Ницше осъжда `предразсъдъците на философите`. Най-значимият от тях е вярата в абсолютната стойност на истината: `Какво е това, което търси `истината` в нас?`, се чуди авторът. Защо философите не са изследвали лъжливото, несигурното, погрешното? Защо те ценят само искреността, безкористността, реалността и презират лъжите, егоизма и външността? Това се случва, защото изследванията на философите са изцяло ориентирани от моралните идеи, които искат да заключат. Така нормите, които те вярват, че извличат от универсалния разум, са просто отражения на техните лични инстинкти и йерархията, на която тези инстинкти се подчиняват. Ницше също осъжда начина, по който хората използват определени концепции, като тези за причина, закон, свобода, необходимост, край/цел: погрешно е да се вярва, че тези концепции ни позволяват да обясняваме феномени, защото те са просто творения на въображението, предназначени да ги назовават. Втората част е посветена на `свободния дух`. Не на свободния мислител, който мечтае да реализира `щастието на стадото за целия свят`, а на философа на бъдещето, който е разбрал, че само `волята за власт`, отвъд всякакво морално съображение, позволява на човечеството да се развива и напредва. [...]