Тази книга принадлежи на малцина. Може би никой от тях вече не е жив. Те може би са тези, които разбират моя Заратустра: как биха могли да ме объркат с онези, за които днес растат уши, които слушат? - Утрешният ден принадлежи на мен. Някои се раждат посмъртно. Условията, при които ме разбират и непременно ме разбират - аз ги познавам много добре. Човек трябва да бъде честен до степен на суровост в духовните въпроси, за да устои на моята сериозност, моята страст. Човек трябва да бъде обучен да живее в планините - да гледа отвисоко на жалкото, мимолетно бърборене на политиката и суетата на нациите. Човек трябва да е станал безразличен, не трябва да пита дали истината е полезна, ако се окаже фатална... Предпочитание на силния човек към въпроси, които никой днес няма смелостта да зададе; смелостта за забраненото; съдбата за лабиринта. Опит, който излиза от седем самоти. Нови уши за нова музика. Нови очи за най-далечното. Нова съзнателност за истини, които досега са останали мълчаливи. И волята за икономия на голям стил: да запази заедно своята сила, своя ентусиазъм... Уважение към себе си; любов към себе си; безусловна свобода към себе си... Добре! Само те са моите читатели, моите истински читатели, предопределени за моите читатели: какво значение имат другите? - Другите са просто човечеството. - Човек трябва да надмине човечеството чрез сила, чрез стила на душата - чрез презрение... [Откъс от предговора]