"Може ли да има изкуство след Аушвиц?"
Срещу гореспоменатия въпрос, който Адорно поставя отрицателно, но също така и пред спектъра на един Ситизън Кейн, единично аз, центърът на царствата на всемогъществото на един социален свят, наклонен в сумрака, в космическия свят като прелюдия към мечтана зора, виждайки тази визия, която се движи като неделима визуална океанска струя на киноекрана и чувайки архетипния глас на големия учител Паскал."