ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ФИГУРА сред писателите от междувоенния период, "Дадаистът" Георгис Заркос. Човекът, който през 30-те години на ХХ век предприема безпрецедентни за времето си действия, многократно разбивайки прозорците на издателството "Пирсос", чиито собственици публикуват неговото произведение, което той е подал за публикация, под чуждо име вместо под неговото собствено. Освен това, Заркос, на символично ниво, със своите възгледи, писания и действия, разбива много повече "прозорци", като тези на академията, властта, правосъдието, правоохранителните органи, политическите партии, политиците, пресата, църквата, затвора и разбира се лудницата. Неговата бунтовна и неподчинена позиция води до неговото затваряне, по политически причини, в психиатрична болница. Тези причини, както и условията на неговото затваряне, са разгледани в тази книга, въз основа на доказателства, намерени в Атинската обществена психиатрична болница, в писанията на автора и в пресата на времето. Що се отнася до Заркос и неговата история, той претендира за много "първенства" и уникалности. Той е, преди всичко, за Гърция, според представените данни, най-характерният случай на затваряне в психиатрична болница по политически причини. Вследствие на това, той става първият, който пише и публикува книги за много сериозните проблеми на системата на лудницата и нейните обитатели. Неговото необуздано писане и черен хумор разбиват мълчанието, безразличието и "прозорците" на лудницата, поставяйки под въпрос конвенционалните препратки към "лудницата" и "лудите". Разбира се, той е единственият от своето време от левия спектър, който се занимава обширно с темата, изразявайки мнения и предложения. Левицата, която, за разлика от други европейски страни, по неизследвани причини, не се ангажира с маргинализираните психично болни. Властите и като цяло преследвачите на Заркос никога не възприемат неговите идеи и позиция като ексцентричност на артист, нещо, от което той самият се страхува, в резултат на което той плаща, както и други социални борци на своето време, съответната цена, с преследвания, побои, осъждания, затваряния, изгнание, със заглушаване и девалвация на неговото творчество. Заркос, със своите идеи, хумор и поведение, преобръща съществуващите правила на връзката държава-гражданин и "играта" между преследвач и преследван. Противно на практиката на движенията на своето време, Заркос често действа "сам", без политическото покритие на какъвто и да е колектив, практика, която по-късно признава в своите писания като недостатък. Всичко това придобива особена стойност, защото, според данните досега, Заркос може би е единственият случай, за който механизмите на социалния контрол през този период, в рамките на потискането на идеи и действия, открито използват Психиатрията и Психиатричната болница. Заркос пише за "разплитането", "факирите" и "лудите укротители", почти по същото време, когато новаторски професионалисти в областта на психичното здраве и интелектуалци в Европа предприемат начинания, които променят характера на лудницата и въвеждат психично болния участник в терапевтичните процеси. БИОГРАФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ДИМИТРИС Г. ИФАНТИС е роден в Атина.

Завършва основното си образование (Социология) във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и докторската си дисертация в Катедрата по социология на Пантейонския университет. Работи в лечението на зависимости от 1987 г. Той е научен директор на Отдела за изследвания и образование на 18 АНО Единица за детоксикация.

Той е участвал с множество презентации на конференции и с публикации в научни и други списания. Неговата книга, Наркотична зависимост от хероин – Употреба на вещества в междувоенна Гърция (2017), е издадена от Agra Publications.