Ако можехте да обиколите Земята през 15-ти век, това, което би ви впечатлило най-много, щяха да бъдат удивителните култури на Изтока. В Пекин се строеше Забраненият град; в Близкия изток, османците затягаха примката около Константинопол. Европа, от друга страна, би ви се сторила като жалко блато, все още измъчвана от епидемии, лоши хигиенни условия и непрекъснати войни. Северна Америка беше анархична пустош в сравнение с кралствата на ацтеките и инките. Идеята, че Западът може да доминира над останалата част от света през по-голямата част от следващите пет века, би ви се сторила абсолютна фантазия. И все пак това се случи. Какво имаше цивилизацията на Западна Европа, което й позволи да спечели предимство пред привидно превъзхождащите империи на Изтока? Както твърди Нийл Фъргюсън, отговорът е, че Западът е развил шест 'убийствени приложения', които другите не са имали: конкуренция, наука, демокрация, медицина, консумеризъм и трудова етика. Критичният въпрос днес е дали Западът е загубил монопола си върху тях. Може ли това да е причината, поради която сме свидетели на края на западното господство? [Откъс от текста на задната корица на изданието]