В тази книга се опитах да покажа, че кризата, която разтърси Гърция, има своите корени в структурата на политическата и социалната система и изоставането на страната. Влизането на Гърция в Икономическия и паричен съюз изискваше непрекъснати реформи за адаптиране на страната към новата среда. Политическото и социалното ръководство или се противопоставяха на тези реформи, или следваха неадекватна политика на адаптация. Последицата беше разширяването на разликата между Гърция и развитите страни от еврозоната, като по този начин се задълбочаваха негативните ефекти от различните нива на развитие. Неадекватната адаптация и разликата в конкурентоспособността предизвикаха и засилиха кризата. Ходът на Европейския съюз пряко влияеше и продължава да влияе на социалните и икономическите развития в Гърция. Но гръцката криза също постепенно засяга все повече и повече еврозоната. В тези взаимни отношения, последователните решения на органите на Съюза играха основна роля след 2010 г. Книгата описва заплитането, което възникна, ангажиментите и плановете на двете страни. Накрая се споменава възможността за бъдещ плавен ход за преодоляване на кризата.