В Брюксел, градът, където бие сърцето на Европа, бие и сърцето на бабата. Пълна с дни, изпълнени с емоции, образи и по-широко разбиране на света, бабата се изплъзва от живота, сякаш излиза на нощна разходка. Магическа разходка, която затваря големия кръг на пълния живот.

Лиричен и чувствителен поглед към темата за загубата, видяна като естествения, донякъде меланхоличен край на дълъг път.

Текст, написан с такава литературна изкуственост и зрялост, че въпреки темата си, не предизвиква тъга, а по-скоро топлина и сладка меланхолия.