От момента, в който хората се научиха да използват плодовете на лозата, за да ги превърнат във вино, те показаха специално предпочитание и любопитство към тази напитка, което не е намаляло през вековете. От поколение на поколение те продължават да разгадават нейните тайни и да подобряват качеството й. 

В това отношение 20-ти век изигра основна роля в историята на виното благодарение на възникването и развитието на енологията.
Тази наука, която е и техника, се роди през 50-те години на миналия век от импулса на химици Емил Пейно и Жан Риберо-Гайон в региона на Бордо и професори Жаумес и Фландри в Монпелие, които бяха страстни почитатели на виното. Като чудесен инструмент за винопроизводителя, енологията им помогна да разберат по-добре природата на виното, да контролират различните етапи на неговата обработка и създаване. 

Противно на страха, който тя предизвика, тя не доведе до стандартизация на вината, а предостави повече комфорт на винопроизводителя, давайки му по-голяма свобода да определя типовете на своите вина. Новината за любителите на вино от третото хилядолетие е радостна: ако пият по-малко, те ще пият по-добре, като се възползват от качеството, а не от количеството. За тях виното вече не е "най-здравословната напитка", както го хвалеше Институтът Пастьор, а "напитката, която предлага удоволствие." 

С отворен ум и пълни с любопитство, те се учат да дегустират, не се колебаят да задават въпроси и се наслаждават да споделят своите усещания с приятелите си. Независимо дали са любители на виното, които сега се въвеждат в неговото изкуство, или по-опитни познавачи, тази книга служи като водач в това вълнуващо приключение на откриване на виното.