През 18-ти век столицата на Руската империя беше Санкт Петербург. Той имаше красиви, великолепни дворци; отлично градско планиране; внушителни сгради; прекрасни църкви! Но имаше и друг Петербург. Той се състоеше от бедните квартали... В тях доминираха малки тесни улици, пълни с мръсотия и кал; и бедните (обикновено дървени) къщи! И колкото по-далеч отивахте от центъра, толкова повече всичко беше: по-бедно; по-нещастно; по-смирено; пълно с лишения и трудности. Точно както днес, на десет минути от Белия дом във Вашингтон, има... бедняшки квартал. Там, в продължение на цели 45 години, скиташе 'глупак за Христос'; жена, която след смъртта на съпруга си забрави света и живееше за Христос и за душата си. След това тя разпръсна доброта около себе си; своята собствена; от своята борба; и Христовата; с чудесата, които ѝ бяха дадени да извърши. И тя напомняше на бунтовния свят за вярата и благочестието. И сега, този глупак, след 200 години, е почитан не само в Русия, но и по целия свят. Нейното име беше Ксения. И тя наистина живееше в света като чужденка. Нека следваме нейния живот, нейния път на земята (всички сме поклонници в този свят); за да разберем какво Бог казваше на света тогава; и какво Той казва на нас сега.