Какви присъщи слабости и противоречия измъчват постпросвещенската модерност? Нито философията на субекта, нито психологията на несъзнаваното, нито марксистката или либералната икономика, нито социологията на институциите, заедно с теология, която е загубила дара на пророчеството, не успяха да предвидят това, което въпреки това се утвърждава, почти триумфално и безспорно, като постчовешката ера в гръко-западния свят. Те не успяха да предвидят, че няма условия и граници за човешкото саморазширяване, откъснато от природата и Бога. Че отварянето към ужасни възможности може да бъде затваряне. Че най-суровият тоталитаризъм е кадифен...