През 60-те години в Гърция, наред с други неща, се появиха най-големите местни кинозвезди. Един от тях бях аз, Виктор Нотарас. Малцина знаеха, че първите ми тийнейджърски стъпки бяха направени в печално известните улички на най-грешния квартал, Труба, с публичните домове и жените, продаващи евтина любов, първо като любовник, а после като наркотрафикант. Бъдещето ми беше несигурно, но не ме интересуваше. И защо трябваше? Бях млад, чаровен, не оставах незабелязан. Каприз на съдбата ме направи водещ актьор във филми за една нощ, станах това, което наричаха кинозвезда, звезда? Не знам как, по дяволите, се издигнах толкова високо, други решиха това, не аз. Скоро заминах за чужбина, направих кариера и там. Имах всичко. Младост, слава, пари. Жените полудяваха за автографа ми, още повече за една нощ с мен. Не оценявах нищо... Нищо.
Неспособен да управлявам огромната си слава, направих всичко, за да опетня името си, да стъпча истинския си талант, да унищожа образа си, да разбия идола си. Докато не осъзнах, че не съм извършителят, за който вярвах, че съм, че всички вярваха, че съм, а жертвата. Но беше твърде късно. Виждате ли, когато идолите се разбиват, те ги "убиват".

Може ли грешка на младостта да доведе до обрат? Може ли да бъде причина да преосмислим целия си живот? Да се преродим? Може би...